УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ на СБФД
ПРОГРАМА
за развитие на киноизкуството в България
(октомври 1997 година)
Киното в България се намира в състояние на криза. Това е констатация не от днес, последните години категорично и безспорно потвърдиха задълбочаващите се проблеми в тази област на българската национална култура - както по отношение на филмопроизводството, така и в кинопоказа (състоянието на киномрежата) и свързаните с тях други аспекти на процеса. Независимо от извършващите се промени в страната, липсата на ясна и цялостна концепция за развитието на българската култура въобще, дава своето частно отражение и върху състоянието на българското кино.
Като приемаме становището, че КУЛТУРАТА НЕ СЕ УПРАВЛЯВА - КУЛТУРАТА СЕ ПОДКРЕПЯ, ние считаме, че аргументите за инвестиции в българската култура и в частност в българското кино, се нуждаят от нова формулировка, направена с понятията на XXI век.
1. За всички трябва да е съвършено ясно, че говорейки тревожно за състоянието на българското кино, ние не сме пленници на някакво стеснено браншово мислене, не защитаваме някакви егоистични професионални интереси. Ние считаме, че българското кино е същностен дял от цялата досегашна, настояща и бъдеща българска национална култура. Така то може и трябва да изпълнява национални задачи днес и утре.
2. Българското кино трябва да очертае и да отстоява своя национална територия в световното аудиовизуално пространство. Ако днес така остро осъзнаваме необходимостта и се стремим към интеграция в европейското и въобще в универсалното човешко пространство, то нямаме право да губим своята идентичност в неговото най-видимо и комуникативно аудиовизуално лице. А тъкмо това с огромна мощ може да осъществи нашето национално кино, обърнато към съвременните проблеми и историческите аргументи в съзнанието ни.
3. Киното по своята синтетична природа е пресечно пространство на всички видове изкуства, на разнообразни интелектуални и духовни изяви и дейности. Така, чрез опазване и развитие на българското кино, подкрепа и реализация ще получат много други сфери на изкуството и националната ни култура - литература, музика, изобразителни изкуства, театър, технически дейности и средства, свързани с тях.
4. Киното, в своето видово и жанрово разнообразие, е незаменима образна национална памет, своеобразен национален летопис с огромна мощ и документална достоверност, архив, който запазва жива и непрекъсната нишката на времето, което винаги надживява всички ни и ни свързва с бъдещите поколения. Българският национален киноархив и съвременен аудиовизуален летопис нямат и не могат да имат заместител. А тяхната липса днес отваря бели полета в летописа и историята на България.
5. Говорейки за киното с болка, тревога и чувство за отговорност, никога не забравяме, че днес то е само част от могъщата система на съвременната аудиовизия и следователно може да съществува и трябва да се развива в единство с телевизията! А защо не (в по-далечна перспектива) и в глобалната система на образните комуникации - едно предизвикателство на идващото време, което неминуемо ще ни пресрещне някога, дори ако сме си позволили да спрем наивно някъде по пътя, например през 1997 г.
След 10 ноември 1989 г. новият принцип на съществуването на националната ни киноиндустрия в пазарни условия изискваше радикални промени в нея. През 1991 г. Отпадна държавният монопол в киното, заработиха първите частни филморазпространителски къщи.
Филмопроизводството и филморазпространението станаха приложно поле на Търговския закон. На мястото на ТСО „Българска кинематография" се появи създаденият по западноевропейски образец (френски модел), Национален филмов център към Министерство на културата. Чрез него държавата изрази новата си политика на подкрепа на най-добрите филмови проекти, а не на управление и директна намеса във филмовото творчество.
От 1991 г. до днес Министерство на културата субсидира само и единствено спечелили конкурс филмови проекти, а не институции и организации в бранша. Киното бе първата област в българската култура, която радикално смени модела на съществуването си, доказвайки перспективността от въвеждането на пазарни елементи в едно изкуство и статута на свободна професия за кинотворците.
Реформата на филмовата индустрия бе обективна необходимост. Смяната бе мъчителна, но се извърши благодарение на разбирането на кинотворците и подкрепата на Съюза на българските филмови дейци. Промяната на механизма на филмопроизводството ни отвори и вратите към европейските фондове и организации.
Но след началния тласък, след като и творци, и специалисти заработиха на икономически, а не на идеологически принцип, българското кино се сблъска с една непреодолима преграда – липсата на законова и нормативна уредба, която да регламентира всички субекти, права и задължения на филмовия пазар. Това е основният проблем на българското кино - липсата на пазар. На мястото на пазара се вихрят новобогаташки страсти, корупция и пиратство. Това се отнася за всички форми на разпространение - чрез кино- и видеомрежата, чрез кабелната и ефирната телевизия, независимо от нейния характер - държавна, частна или корпоративна.
Българската национална телевизия, която има задължението за създаване най-малко на 50% от българското кино от всички жанрове, днес, във времето на абсолютна независимост и неконтролируемост, е ограничила филмопроизводството до такъв мизерен минимум, че на фона на 2000 часа годишно излъчени европейски и световни кинопродукции, мястото и значението на 50-те часа българско кино може да има само една оценка - денационализация.
В Европа съществуват правила за защита на националните кинематографии, които задължават производители и разпространители да осигуряват най-малко 15% родно филмопроизводство и филморазпространение.
За последните четири години в България - и за БНТ, и за киномрежата - този среден процент е 1,72%!
Би следвало ясно да се каже - днес на територията на Република България няма пазар за български филми, нито в киномрежата, нито в ефира. Останките от телевизионната структура за разпространение, още повече, останките от киномрежата не са в състояние да репродуцират средства за нормален стопански цикъл от типа "филмопроизводство-разпространение-ново филмопроизводство".
От есента на 1996 г. до днес не може да започне производството на нито един игрален филм (независимо дали се субсидира от БНТ или от Министерство на културата, включително с премии от ЕВРОИМАЖ), документалните и анимационните филми се събират в шепа. Разбира се, ясно е, че за да се реализира сега един обикновен игрален филм със средна постановъчна сложност са необходими много пари . Но опитът на сродни с нас по мащаби и път на развитие източноевропейски страни показва, че има начини тази бариера да се преодолява, главно по пътя на успешни копродукции със западни партньори, И най-беглата съпоставка сочи, че в Унгария например, през 1996 г. са произведени19 игрални филма и около 70 документални, много от които пълнометражни. В Чехия производството е 16 филма. В Югославия, която излиза от война и пълно международно ембарго, броят филми е по-малък - 9, но все пак внушителен спрямо нас. Голям е спадът в Русия, но там процесът се обяснява с отдръпване на щедрите доскоро спонсори.
Съществено е обаче, че зад всеки произведен проект в някаква степен стои съществуващата все още държавна структура Госкино, а и големите тв канали не са прекратили производството на тв серии.
Надеждите на повечето кинематографисти бяха свързани с текстове в приетия през 1996 Закон за националната телевизия, който определяше 15 % от бюджета на БНТ за филмопроизводство. Тази надежда, че ние подобно на други европейски страни, чрез националната си телевизия ще укрепим родното кино, се стопява. И не само от невъзможността Законът да получи приложение в практиката, но преди всичко заради тенденциите в самата телевизия и по-точно, очертаващата се конфронтация между телевизионни работници и кинематографисти, затваряне на ТВ производството вътре в себе си, а така деформацията се превръща в унищожение. През последните години БНТ системно и последователно намалява филмопроизводството си, за да го сведе в момента практически до нула, а за най-популярната филмова форма - тв сериал, въобще не може да се говори.
* * *
Общата криза на българското кино засегна чувствително и кинообслужването в страната.
Драстичното намаление броя на кината доведе до ликвидиране на кинопоказа в десетки градове и изцяло в селската киномрежа. При съществуващата пазарна система на кинопоказа и инвазията на комерсиалното кино, българските филми и сериозните произведения на седмото изкуство трудно си пробиват път към големия екран.
През 1989 г. броят на кината бе около 1 500, през 1992 г. той спадна на 319, а през 1996 г. техният брой е около 120. От тях около 100 са държавни и 20 алтернативни (извън държавните).
За сравнение, действуващите киносалони в някои други европейски страни са: Чехия -1070, Полша - 773, Унгария - 497, Румъния - 391, Гърция - 320, Португалия - 236 и т. н.
Тенденцията към намаляване броя на кината трябва да бъде спряна преди да се достигне необратимия минимум и да се потърсят начини за запазване и укрепване на съществуващите годни салони. Това е въпрос на културна политика и стратегия преди всичко на Министерство на културата, но и на цялата наша културна общественост. Наложителни са спешни мерки за излизане от това катастрофално положение, като едно от решенията е разумната приватизация на подходящи салони при запазване на предназначението им.
Очертаната ситуация не е пресилена. Тя отразява реалностите, които звучат апокалиптично, но уви, са факт.
Затова ние, българските кинематографисти, смятаме, че
РЕФОРМАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
не търпи отлагане, към нея трябва да се пристъпи незабавно, с чувство за отговорност пред бъдещето от страна на всички решаващи държавни структури и на първо място – изпълнителната власт, в лицето на Министерски съвет (респективно Министерство на културата) и законодателната власт - Народното събрание. Ние, от своя страна, сме готови да предложим задължителните, неотменими по наше мнение енергични стъпки и тяхната логична последователност на осъществяване.
1. ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ
- Закон за българската култура, който да определи основните приоритети на нашата държава в духовната сфера за следващите 15-20 години.
- Закон за Фонд "Българско кино", който да конкретизира и облече в императивна форма основните правила за набиране и ползване на средства за българско кино.
- Нов Закон за телевизията и радиото, който да постанови не само за държавната, но и за всички останали видове телевизии задължителните изисквания, които да ги определят като български и да гарантират, че наред с излъчването на чужди филми и програми от всички жанрове, ще създават и излъчват в определен обем и български такива.
2. КОНКРЕТНИ ИДЕИ, подкрепени от необходимите разпоредителни и нормативни мерки:
А. ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО
- Националното филмопроизводство трябва да се разпредели балансирано между т. н. "арт кино" (филми с художествени амбиции) и "киното на публиката" (касови комерсиални филми). Това не е изкуствено налагана алтернативна опозиция, а неизбежно установена от практиката в целия свят реалност. "Арт-филмите" и "комерсиалното кино" са еднакво необходими и неизбежни във всеки национален кинопроцес.
"Арт-филмите" , предназначени преди всичко за специализираната киномрежа, ще се създават от независими продуценти с подкрепата на държавата - Министерство на културата (НФЦ), други национални фондове, както и с много важното участие на различни европейски и световни структури (напр. Фонда "Евроимаж", програма "Медия 2" и т. н.). Необходимото производство за България, "абсолютният минимум", под който не бива да се пропада е: 4 игрални, 12 документални или научнопопулярни филма и 12 анимационни филма в годишното производство. Тези проекти ще се подбират на конкурсен принцип, за да реализират националната стратегия в кинопроцеса, да осигурят създаването на произведения с високи хуманни идеи, съвременни естетически и художествени качества, па макар и носещи определен пазарен риск.
"Киното на публиката" може и трябва да бъде в значително по-голям обем и във всички случаи ясно ориентирано към пазара (киносалони и телевизия), без да си позволява грубо загърбване на необходимия минимум художествени изисквания. Много важно обстоятелство е решаващото участие на телевизията в създаването на тези филми. Всички европейски държави минаха по този път - националните кинематографии на Франция, Италия, Германия, Испания, Великобритания в най-тежките им кризисни години бяха спасени от националните телевизии. Всяка национална телевизия в днешно време има отговорността да създава преобладаващата част от националното кино или под различна форма да съучаства в неговото производство, отделно от специфичното собствено производство на серийни филми.
- Материална база на филмопроизводството. "Бояна филм" ЕАД е единствената професионално изградена структура и тя трябва да получи статута на "Национален институт" в областта на киното. За нея са необходими особени грижи от страна на държавата, както и спешна инвестиция от държавния фонд "Развитие".
В процеса на приватизация считаме за задължително най-малко 51% от "Бояна филм"ЕАД да остане държавна собственост, като се даде възможност за участие в останалите проценти на собственост на български и чуждестранни юридически и физически лица.
Друг вариант за бъдещето на този институт е създаване на холдинг "Бояна", в който да се включат с относителна самостоятелност студията за игрални филми, за анимационни филми, за документални и научнопопулярни филми, лабораторията и част от киномрежата.
За развитието и съхранението на киното у нас е необходимо да бъдат запазени предприятията за създаване на игрални, анимационни и документални филми, независимо от формата на собственост - по-важна е гаранцията, че за следващите 20-30 години ще има възможност за професионално производство.
Б. ФИЛМОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КИНОПОКАЗ
- Действащите в момента към 120 киносалона имат много технически и "битови" проблеми. Тяхната експлоатация (с 2-3 изключения) не е ефективна. Хиляди са закритите вече салони с неясно бъдеще. В програмата на СБФД съществува идеята "малки салони в малки градове". Световната практика отхвърли прокобите за смъртта на кинопоказа и тъкмо малките салони (в състава на големите "мултиплекси" или самостоятелно) не само оцеляха, но и поддържат значителна част от оборота. В повечето малки градове на България има подобни салони, които могат да се превърнат в съвременни средища за кинопоказ. Трябва да се пристъпи към бързата им приватизация със задължителни изисквания за запазване предмета на дейност и реинвестиране на средства в бъдещото им преустройство и модернизация.
Възможно е някои държавни и общински салони да запазят формата си на собственост като се реконструират и преоборудват със средства по линията на различни фондове и програми ("Европа синемас", ФАР и т. н.).
А своеобразна "програма-максимум" е строеж на специализирани Мултиплекси, естествено, с привличане на външни инвестиции.
Не бива да се забравя, че киномрежата е едно от първите условия за съществуването на нормален филмов живот, в т. ч. и на национално филмопроизводство, тъй като съответните данъчни мерки връщат отчисления към него.
В. НАЦИОНАЛЕН КИНОАРХИВ
- Дейността на Българската национална филмотека е сериозно ограничена поради несъответстващото й бюджетно финансиране, независимо, че е със статута на "национален културен институт". Бъдещето й нормално финансиране е необходимо както заради нормализиране на досегашната й дейност (съхраняване и ползване на съществуващия фонд), така и с оглед разширяването и обогатяването на фонда с филмови материали за България, издирвани по целия свят.
- Освен бюджетно финансиране, националният киноархив ще разработи своя система за такси и заплащане при ползване на фондовете като добавъчен, но много важен приходоизточник.
- Национален аудиовизуален летопис. Разумно е "образната памет" на България, която се съхранява в националния киноархив, да се поддържа и създава текущо от специализирано звено с нарочно бюджетно финансиране. Историята няма да ни прости, ако в днешните, толкова важни времена оголим "дупка" в хронологията на събитията и лишим бъдещето от аудиовизуална памет. Националният кинолетопис трябва да се схваща като "национален" не само заради статута си, а тъкмо заради национално-историческото му значение.
Г. ПЕРИОДИКА И КНИГОИЗДАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КИНОТО
Пазарът на печатни издания (периодика и книги) все повече налага масовия вкус, рекламното четиво, "гланцовите" списания със жълта информация. Но малката част от сериозни читатели и професионалисти се нуждае от сериозни издания, които не могат да бъдат печеливши и трябва да се подпомагат финансово - пряко и непряко. Новите данъчни облекчения засега важат за книгите от български автори. Нашето предложение е те да се отнасят и за преводната литература с нетърговски характер, както и за професионалните киносписания със сериозна ориентация. Такова е списание "Кино", издавано от СБФД, което може и би трябвало да прерасне в модерно издание за съвременна аудиовизия, подкрепено вече от БНТ, филмопроизводствените звена, някои фондации, НФЦ, Министерство на културата и др. Така то ще може да осигури необходимостта от нова научна и художествена информация за киното, тв и видеото, за съвременните теории в областта на медиазнанието, масовите комуникации, социологията на културата и т. н.
Д. ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ. ФИЛМОВ КАНАЛ.
Невъзможно е да отделим въпроса за бъдещето на киното в България от по-общия и многоспектьрен проблем за бъдещето на телевизията или по-точно е да кажем - на телевизиите у нас. Плурализмът на ефира настоятелно изисква появата на национална ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ . Това поставя поне два въпроса:
- статута и програмния облик на един обществен тв канал;
- преструктуриране и преразпределение на националния честотен обхват.
Очевидно е, че изграждането на един пълноценен обществен тв канал не е нито лесна, нито краткосрочна работа. Поради това ние виждаме развитието на този проект в няколко етапа:
I-ви етап: програмен блок, продуциран от СБФД, финансиран и произведен извън БНТ и излъчен в подходящ часови пояс на националната тв честота.
II-ри етап: преминаване към пълна програмна схема
III-ти етап: обособяване на самостоятелен обществен канал със своя честота.
Именно I-ви етап е реално изпълним като ФИЛМОВ БЛОК от подходящи заглавия (български, европейски и други), който може да стартира в структурата на сега съществуващата национална телевизия, а след обособяването на самостоятелен обществен канал (III-ти етап) филмовият блок да се отдели също като самостоятелен ФИЛМОВ КАНАЛ .
Първите стъпки по този проект вече са направени от членове на СБФД, нужна е подкрепата на съответните инстанции за доразвиване на идеята. Трудностите са огромни, затова нямаме илюзии, а конкретни намерения.
Е. РАЗПОРЕДИТЕЛНИ И НОРМАТИВНИ МЕРКИ
- Нарастване на субсидията за филмопроизводство пропорционално на средствата за културна дейност от Държавния бюджет. Киното е индустрия, пряко зависима от валутния курс и икономическите фактори в страната, която изисква много по-значителни средства, за да не прекъсне съществуването на киното като процес. В тази насока е Становището на Комисията по култура на Народно събрание от м. май 1996 г.;
- Регламентиране на финансовото участие на БНТ в създаването на български филми, субсидирани от МК и НФЦ, чрез сключване на рамков договор, съгласно новия Закон за радио и телевизия;
- Увеличаване броя на копродукциите чрез Фонда "Евроимаж" към Съвета на Европа; уреждане финансовите вноски на Република България в него;
- Присъединяване на България като пълноправен член в Програмата "Медия 2" на Европейския съюз,
- Принципи, изграждане и действие на съвременен Национален аудиовизуален летопис (кино и видео).
- Създаването на система, гарантираща реално разпространение и показ на всички нови български игрални филми по киносалоните в страната. Субсидиране филморазпространението на конкурсен принцип аналогично на филмопроизводството.
- Определяне на концесия за най-малко две частни или корпоративни телевизионни програми, които да покриват територията на Република България, като концесията да съдържа задължителни квоти за българско филмопроизводство,
- Преструктуриране и преразпределение на честотите за излъчване с национален обхват на ТВ сигнал, отделяне на технологичната структура от продуцентската и осигуряване теоретична възможност на всички, покрили изискванията на концесии и лицензи за достъп до професионална технология на производство и излъчване.
- Определяне на лиценз за всички регионални и кабелни телевизионни оператори, който да съдържа задължителни нормативи за защита на българските програми.
- Създаване на нормативна уредба за технологически изисквания, които са задължителни за всички разпространители и производители като част от БДС, която да е аналог на европейските.
- Създаване на контролен орган в системата на Министерство на културата, който да защитава авторското право на български и чужди автори, продуценти и създатели.
- Защитна мрежа на труда и доходите във филмопроизводството и филморазпространението.
- Пълна интеграция и пълноправно членство във всички европейски действащи структури и фондове както за филмопроизводство, така и за филморазпространение.
Конкретни разработки по всички посочени въпроси ще бъдат подготвени от експерти в областта на киното, с активното участие на Съюза на българските филмови дейци и съвместно със съответните компетентни органи от Министерски съвет, Министерство на културата, постоянни комисии на Народното събрание и др.
Само неотложното общо усилие днес може да спаси българското кино от изчезване в края на XX век, сто години след създаването на този удивителен културен феномен и то тъкмо на прага на идващото ново хилядолетие! От нас зависи как ще влезем в него - с една прекъсната и погубена културна следа или с разумното й опазване и развиване!
октомври 1997 г.
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
