СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 1/2018
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Награди на Европейската академия 2017
Бележити българи с принос в киното по света
Кристина Стоянова. Лице в лице със себе си
Във фокуса на критика
Уестърнът - начин на употреба / Боряна Матеева
Нови книги
Кинопродуценството насън и наяве - за книгата на Любомир Халачев / Иво Драганов
КИНОСЪБИТИЯ
Киномания 2017
Три билборда с няколко въпроси към формата на водата / Калинка Стойновска
Най-важното за човека е да разбере откъде идва / С Еманюел Куркол разговаря Олга Маркова
Кинокласация
Критиката избра Трите билборда... / Георги Ангелов
Златен ритон 2017
Трагичен оптимизъм / Боряна Матеева
Таланти и маргинали... / Иво Драганов
От личното към общото / Росен Спасов
Прекрасни филми, които не достигат до зрителя / Гергана Дончева
Респектираща креативност / Олга Маркова
Подем и зрялост на анимационното кино / Надежда Маринчевска
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кайро 2017
За хората и спуснатите знамена / Павлина Желева
ЛЕТОПИС
Константин Григориев. Пясъчният часовник на моя живот
БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА
КРИСТИНА СТОЯНОВА. ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СЕБЕ СИ
Кристина Стоянова е известен кинокритик, теоретик, професор в университета в Реджайна - Канада, но не е прекъсвала професионалните си и приятелски връзки с България. През 2014 година бе член на журито на фестивала за българско игрално кино „Златна роза“, а през 2017 бе председател на журито на ФИПРЕССИ на фестивала София Филм Фест.
ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА
УЕСТЪРНЪТ - НАЧИН НА УПОТРЕБА
Боряна Матеева
„Уестърн” е третият филм на Валеска Гризбах след пробива ѝ в голямото кино в конкурса на Берлинале с „Копнеж” (Sehnsuht, 2006), а „Уестърн“ беше включен в програмата „Особен поглед” на юбилейния 70-ти Кан. Гризбах принадлежи свободно към т.нар. „Берлинска школа”, отличаваща се с минимализъм, към която изследователите причисляват още Кристиан Петцолд, Кристоф Хокхоузлер, Ангела Шанелек, Марен Аде и др. Тези режисьори се обединяват около списанието „Revolver”, основано през 1998 в Мюнхен, даващо платформа на творци, стремящи се към нов дискурс в киноестетиката. Групата се радва на силна подкрепа първо от страна на френската критика, нарекла навлезлите в началото на 21 век автори „Нова немска вълна”. Характерно за тях - освен строго реалистичния поглед, е подчертаното избягване на комерсиалната страна на киното. Те правят авторски филми, но без софистицирани артистични претенции и не случайно се радват на фестивален и критически успех – да припомним еуфорията около „Тони Ердман” (2016) на Марен Аде с пет главни награди на Европейската филмова академия, с номинация за чуждоезичен „Оскар”, с награда на ФИПРЕССИ и номинация за „Златна палма” от Кан ...
НОВИ КНИГИ
КИНОПРОДУЦЕНСТВОТО НАСЪН И НАЯВЕ - ЗА КНИГАТА НА ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ
Иво Драганов
Преходът към пазарна икономика промени радикално кинопейзажа в България. Филмовата индустрия се снижи двадесет пъти, киносалоните като културни средища изчезнаха. От края на 1990 година бе прекратено държавното финансиране на трите съществуващи студии, които бяха основа на филмовата индустрия: Студия за игрални филми „Бояна”; Студия за анимационни филми „София”; Студия за научнопопулярни и документални филми „Време”. От продуцентски тип студии те се превърнаха в бази за технически услуги. Тази трансформация стана поради приемането на Търговския закон, в който производството и разпространението на филми залегна като търговска дейност. Търговският закон изпревари с близо 16 години приемането на Закона за киноиндустрията, а новосъздаденият през 1991 година Национален Филмов Център трябваше да постави филмопроизводството на пазарна основа. Това - според френския модел, предполагаше институцията да подкрепя финансово проекти – между 50 и 80 процента от тяхната себестойност, а продуцентите да обезпечават останалите средства. Именно в този момент у нас се появява фигурата на продуцента. Първоначално представата за него бе нещо като директор на продукция. И започна мъчителното натрупване на емпиричен опит.
КИНОСЪБИТИЯ
КИНОМАНИЯ 2017
ТРИ БИЛБОРДА С НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ ФОРМАТА НА ВОДАТА
Калинка Стойновска
Само на пръв поглед заглавието звучи абсурдно. Внимателният читател ще забележи, че става въпрос за свързването на две от филмовите заглавия, представени на Киномания 2017 – „Три билборда извън града“ и „Формата на водата“. И двата филма получиха високи отличия на кинофестивала във Венеция 2017, техни са и част от статуетките на „Златен Глобус“ 2018, най-вероятно ги очакват и големите награди на „Оскарите“. Това ги прави изключително привлекателни за анализ, защото явно са между най-големите постижения на киното за 2017 година.
НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЧОВЕКА Е ДА РАЗБЕРЕ ОТКЪДЕ ИДВА
С Еманюел Куркол разговаря Олга Маркова
Едно от филмовите събития на 31-та КИНОМАНИЯ за мен бе както филмът „Прекратяване на огъня”, с който официално се откри Фестивалът на френския филм, така и срещите ми с неговия създател Еманюел Куркол. Деликатен и същевременно контактен, той не казва нито дума в повече от онова, което го питаш. Пропусна дори и „малката” подробност, че е удостоен с наградата „Сезар” за най-добър оригинален сценарий за „Welcome” през 2010 година. Същевременно е „отворен” за мнението на всеки, който се интересува от неговите търсения и постижения. Готов е да сподели творческите си намерения, „изпитвайки” от своя страна и събеседника...
В пълнометражния си филм „Прекратяване на огъня” Еманюел Куркол се фокусира върху уязвимостта, деформациите, драмата на човешката личност, предизвикани от посттравматичния шок след Първата световна война. Както дедите на режисьора, така и моите са воювали в нея, а разказите, възбудили детското съзнание, остават завинаги. Очевидно е, че във филмовия проект на Куркол се съдържат и лични мотиви.
КИНОКЛАСАЦИЯ
КРИТИКАТА ИЗБРА ТРИТЕ БИЛБОРДА...
Георги Ангелов
Любопитното в Киномания 2017 бе, че включените заглавия бяха само 49 от 11 страни (17 от САЩ, 15 от Франция, по 4 от България и Русия, 3 от Англия и по 1 от Швеция, Полша, Германия, Аржентина, Литва и Испания). Докато на миналогодишната Киномания филмите бяха 69 от 17 страни, а в предишни години техният брой беше още по-голям. Някои от колегите се оплакаха, че не са били допускани в Дома на киното и класацията им може би няма да е съвсем обективна. Знае се, че акредитацията е без право на място. Принципът е след като хората с билети заемат местата си, да влизат тези с баджове. Ако няма места, сядат на стъпалата или на пътеката.
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ТРАГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Боряна Матеева
Някъде в начало на Прехода прочетох една мисъл на Солженицин, която неизличимо се е врязала в съзнанието ми. Смисълът ѝ беше: като се срути системата, най-важното е да не загинем, затиснати под отломките ѝ... Тази картина на сриване, на разпад, на руини и на оцеляване сред останки от нещо отминало съпътстваше Прехода и донякъде стана негова емблема. След промените документалното кино се опита да запечата в образи не само материалните, но и духовните измерения на запустението. Едни от най-добрите ни режисьори насочиха вниманието си към изоставените села и хора и потърсиха, за да я съхранят за националната памет, истината за тях. „Търпението на камъка” (1998) на Костадин Бонев и „Голешево” (2008) на Илиан Метев са може би най-запомнящите се филми на тази тема. Авторите изследваха с изострено внимание борбата за оцеляване на малцината стари хора в планински села, а внушението беше за обреченост на свят вече ненужен.
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ТАЛАНТИ И МАРГИНАЛИ...
Иво Драганов
Двадесет и третият фестивал на документалното и анимационно кино „Златен ритон”, в който участваха 93 филма, разкри следното: Балканите отдавна са характеризирани като „буре с барут”. Иво Андрич и Душан Ковачевич в свои творби доразвиват това определение. Документалният филм на Атанас Киряков „Балканска хармония - истина или сън” разкрива нещо съвсем друго. От години Теодосий Спасов с други виртуозни музиканти от региона изнасят съвместни концерти. Един от първите бе наречен „Балкански коне”... Тези концерти събират хора от различни държави, вдъхновяват ги да съпреживяват заедно музиката като обединяващо изкуство, да забравят различията, да разчупят клишета и стереотипи в мисленето и да се извисят в своите преживявания. Това са важните и потребни хора за този регион. Това е посланието на режисьора и е направено с голямо уважение и преклонение пред тези таланти и миротворци.
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ОТ ЛИЧНОТО КЪМ ОБЩОТО
Росен Спасов
За крепкото здраве, в което се намира нашето документално кино, е ясно, че дори едногодишната липса на фестивал довежда до количествено натрупване, което затруднява програмирането и поставя тежки задачи пред зрители, критици и участници. При толкова много филмов материал трудно може да се открои тенденция. Разнообразието от теми и авторски подходи е внушително. Темата за бежанците е повлияла изключително много на авторите в България, но дори тя не би могла да бъде откроена като водеща. Основен принцип на доброто документално кино е да извежда зрителя по пътя от личното към общото или по какъв начин личната перспектива на персонажите-обекти отразява или влияе на общественото битие. В заглавията, за които ще стане дума, този принцип е вещо овладян и безкомпромисно поднесен на аудиторията.
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ПРЕКРАСНИ ФИЛМИ, КОИТО НЕ ДОСТИГАТ ДО ЗРИТЕЛЯ
Гергана Дончева
Златен ритон” 2017 постави на сериозно изпитание издръжливостта на журито и на киноманите поради рекордния брой филми, събрали се, защото през 2016 година фестивалът не се състоя. Но усилието определено си заслужаваше: финалната равносметка на присъстващите критици бе за удовлетвореност от качеството на показаните ленти, което неприятно констрастираше с факта, че фестивалната зала „Лъки” бе слабо посетена, като изключим самите участници и гости във фестивала. Липсата на адекватна комуникация между съвременната българска документалистика и анимация от една страна и по-широката публика от друга е наболял проблем, който неизменно присъстваше в дискусиите по време на очакваните с интерес пресконференции.
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
РЕСПЕКТИРАЩА КРЕАТИВНОСТ
Олга Маркова
Тази година - в двадесет и третото издание на „Златен ритон“, участваха 91 документални и анимационни филма, от които 64 в конкурсната програма (половината от тях са финансирани от НФЦ). И ако това звучи рекордно, то „малката” подробност е, че това са филми от последните две години (2016 и 2017), защото миналата година Ритонът не се състоя. Този пропуск е твърде съществен, тъй като в периода на бутафорно наречения „преход” фестивалът почти бе ликвидиран. След безумния застой, когато извоюваната с усилията на поколения наред традиция в територията на нашето неигрално кино бе прекъсната, необходими бяха десетилетия, за да се възстанови доверието на обществените институции към него и уважението от страна на зрителите, които, естествено, забравиха дори имената на корифеите в неигралното кино (Оскар Кристанов, Юлий Стоянов, Илко Дундаков, Юри Жиров, Тодор Динов, Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Веселинов...).
ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ПОДЕМ И ЗРЯЛОСТ НА АНИМАЦИОННОТО КИНО
Надежда Маринчевска
Годините след падането на Берлинската стена се изтърколиха някак неусетно, а филмовият процес оттогава насам навъртя почти тридесет лазарника. Анимационното ни кино за това време премина през поредица от кризи – институционални, финансови, творчески, продуцентски и т.н., а Доньо Донев (светла му памет!) дори беше нарисувал ковчега на българската анимация в една от карикатурите си. Тя (анимацията) обаче се оказа жилава издънка и започна да се съпротивлява на опитите да бъде унищожена или подстригана, точно както тъничкото стъбълце на маргаритката от едноименния филм на Тодор Динов (1965) се съпротивляваше на правоъгълния човек. След катастрофалния спад на производството на филми през 90-те години и мъчителното прохождане на продуцентската система, българското анимационно кино започна полека да се завръща на фестивалната карта на света с отделни свои филми.
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кайро 2017
ЗА ХОРАТА И СПУСНАТИТЕ ЗНАМЕНА
Павлина Желева
39-тият международен кинофестивал в Кайро се откри на 21-ви ноември, 2017. Но се озова пред реалната опасност да не приключи на предварително планираната дата 30-ти ноември. Месецът беше ноември, денят - 24-ти. Пътувах към Истанбул, когато ме застигна новината за кървавия атентат в Северен Синай. Първият ми рефлекс беше да проверя подробностите: името на селището, където във фаталния петък стотици хора се бяха събрали за молитва, се оказа Бир ал Абед, недалеч от град Ариш. Установих, че с кола разстоянието между него и Кайро може да се вземе само за няколко часа.
Кървавият атентат се случи, когато международният кинофестивал беше в средата си. Тези, които бяха отишли за първата му половина, вече си заминаваха, а тези, които тепърва трябваше да вземат участие в него, осъзнаваха, че пристигат в страна, в която покосените от взривовете жертви вече ставаха повече от триста...
ЛЕТОПИС
КОНСТАНТИН ГРИГОРИЕВ. ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК НА МОЯ ЖИВОТ
Тя, родовата памет, в много случаи е подвеждащо нещо. Особено ако човек на възраст е достигнал моите години. Но аз не се оплаквам. В много видялата и много препатилата ми глава са се съхранили удивително много спомени от миналото.
