Защо Европейски съюз?
Урок Първи
Цялото е по-голямо от сбора на отделните му части.
Хората да са господари на глобализацията,
а не жертви на националистически страсти, тоталитарни системи и войни
|
Европейска комисия Европейската комисия е политически независима институция, която представлява и защитава интересите на Европейския съюз. Тя предлага закони, политически решения и програми за действие и носи отговорност за прилагането на решенията на Европейския парламент и на Съвета на министрите. Или по-точно:
Европейската комисия, както Европейският парламент и Съветът на министрите, е създадена през 50-години на 20. век по силата на учредителните договори. Нова Комисия се назначава на всеки пет години. Процедурата е следната: Правителствата на страните-членки се споразумяват кой да бъде посочен за нов председател на Комисията; Посоченият за председател на Комисията, преговаряйки с правителствата на страните-членки, избира другите членове на Комисията; Новоизбраният Парламент интервюира предложените членове на Комисията и си дава мнението за целия й състав. Предишният състав на Комисията приключи работата си на 31 октомври 2004. Неин председател беше Романо Проди. Новият председател е португалецът Жозе Мануел Дурао Барозо. Комисията се отчита политически пред Европейския парламент. Седалището на Европейската комисия е в Брюксел (Белгия), но има офиси и в Люксембург, представителства във всички страни-членки на ЕС и делегации в много столици по света. |
Мир
Идеята за Обединена Европа някога е била само мечта в главите на философи и мечтатели. Виктор Юго например си е представял едни мирни "Обединени Европейски щати", вдъхновявайки се от хуманистичните идеали. Мечтата е била поразена от двете ужасни световни войни, които опустошават континента през първата половина на 20. век.
Но от развалините на Втората световна война се пръква нов вид надежда. Хората, които се съпротивляват на тоталитаризма по време на войната, са решени да сложат край на омразата и съперничеството между народите и да постигнат дълготраен мир между предишните врагове. Между 1945 и 1950 шепа смели държавници като Конрад Аденауер, Уинстън Чърчил, Алсиде де Гаспери и Робер Шуман се заемат да убеждават своите народи да поставят началото на нова епоха. На нов ред в Западна Европа, основан на споделени общи интереси на народите и нациите и закрепен с договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството между страните.
Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прегръща една идея, родена от Жан Моне, и на 9 май 1950 предлага да се създаде Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Като в страните, които преди са водили войни помежду си, производството на въглища и стомана се обединява и минава под общо управление. Не само в практически, но и в дълбоко символичен смисъл суровините или материалите за водене на война се превръщат в инструмент за помирение и мир.
Тази смела и благородна крачка е голям успех. Тя поставя началото на повече от половинвековно мирно сътрудничество между страните-членки на Европейските общности. С Договора от Маастрихт през 1992 институциите на Общността са заздравени и получават по-широки правомощия – така се ражда Европейският съюз.
Когато Съветската империя се разпада през 1991, страните от Централна и Източна Европа, които десетилетия са под авторитарното иго на Варшавския пакт, съвсем естествено решават, че тяхното бъдеще е в семейството на демократичните европейски нации.
Безопасност и сигурност
Но и през 21. век Европа все още трябва да се занимава с въпросите за безопасността и сигурността си. Това са неща, които никога не се дават наготово. Европейският съюз трябва да предприема ефективни действия, за да осигури безопасността и сигурността на своите 25 страни-членки. Той трябва да работи конструктивно с регионите, които са в непосредствена близост до границите му – Северна Африка, Балканите, Кавказ, Близкия Изток. Трагичните събития от 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон ни накараха всички да почувстваме колко можем да сме уязвими, когато фанатизмът и духът на отмъщението са пуснати на свобода.
Европейските институции играят главна роля за успеха на Европа в изобретяването и поддържането на една система, която донесе истински и постоянен мир на голяма част от планетата. Но Европейският съюз трябва също така да защитава своите стратегически и военни интереси като работи със своите съюзници – по-специално с НАТО – което действително да води до обща Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Вътрешната и външната сигурност са двете страни на една и съща монета. С други думи, Европейският съюз също трябва да се бори с тероризма и организираната престъпност – а това означава, че полицейските сили на всички страни в Европейския съюз трябва да работят заедно. Едно от новите предизвикателства пред Европейския съюз е той да се превърне в територия на свободата, на сигурността и на справедливостта, на която всеки човек има равен достъп до правосъдие и като равен е защитен от закона. За да постигнат това, европейските правителства трябва да си сътрудничат много по-тясно и институции като Европол (Европейска полиция) трябва да играят по-активна и ефективна роля.
Икономическа и социална солидарност
Европейският съюз е създаден, за да постигне политически цели, но неговата сила и успех извират от икономическия му фундамент – "единния пазар", формиран от всички европейски страни-членки, и от единната валута (евро).
Европейските страни представляват малък процент от населението в света. Ето защо те трябва да продължат да вървят заедно, ако искат да осигурят икономическия си растеж и да бъдат способни да се конкурират на световната сцена с другите могъщи икономики. Нито една отделна европейска страна не е достатъчно силна, за да участва сама в световната търговия. За да постига по-икономично производство и за да намира нови потребители, европейският бизнес се нуждае от това да оперира на по-голям пазар, отколкото намира в собствената си, отделна страна. Тъкмо затова ЕС положи много усилия за създаването на единния европейски пазар – чрез премахване на старите пречки пред търговията и чрез отхвърляне на ограниченията пред икономическите субекти.
Но свободната, широка конкуренция в Европа трябва да се балансира от широка европейска солидарност, изразяваща се в практическа помощ за обикновените хора. Големият континентален пазар с 450 милиона потребители трябва да е от полза на колкото се може повече хора. Структурните фондове, които се управляват от Европейската комисия, поощряват и подкрепят усилията на националните и регионални власти в Европейския съюз да затворят пропастта между различните степени на развитие в различните части на Европа.
Съвместна работа за промоциране на модела на европейското общество
В европейските постиндустриални общества стандартът на живот се покачва постоянно, но все още има пропасти между богати и бедни и тези пропасти може би ще се увеличат с присъединяването на бившите комунистически страни към Европейския съюз. Ето защо е много важно страните-членки още по-тясно да си сътрудничат за справянето със социалните проблеми.
Половинвековната европейска интеграция показва, че цялото е по-голямо от сбора на отделните му части. Европейският съюз като едно цяло има много по-голямо икономическо, социално, технологично, комерсиално и политическо влияние от индивидуалните усилия на неговите страни-членки даже взети заедно. Има нещо като прибавена стойност, когато той действа като единно цяло и когато говори с единния глас на Европейски съюз. Европейският съюз е водеща в света търговска сила и поради това играе ключова роля в международните отношения. Той обяви важни инициативи на срещата на високо ниво в Йоханесбург през август 2002 за устойчиво развитие. Той зае ясна позиция по чувствителни за обикновените хора въпроси като околна среда, възстановими енергийни източници, безопасност на храната, етичния аспект на биотехнологиите, а също и необходимостта от защита на застрашените от изчезване видове.
Старата максима "силата е в единството" важи с пълна сила и за днешните европейци. Силата на Европа извира от нейната способност да предприема единни действия на базата на решения, взети от демократични институции – Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета на министрите, Европейската комисия, Европейския съд и Европейската сметна палата.
Европейският съюз си поставя за цел спазването на човешките права и социалния прогрес. Европейците гледат на глобализацията и на новите технологии като на революционно развитие на света и искат всички хора и навсякъде да бъдат господари, а не жертви на този процес на промяна.
Така именно Европейският съюз отстоява представата си за хуманност и за един обществен модел, който се подкрепя от голямото мнозинство на неговите граждани. Европейците ценят високо своето богато наследство от ценности, които включват вяра в човешките права, в социалната солидарност и в свободното предприемачество, справедливо разпределение на плодовете от икономическия растеж, правото да се защитава околната среда, уважение към културното, езиково и религиозно различие и хармонизирано обвързване на традицията с прогреса.
Европейската харта за фундаменталните права, прокламирана в Ница на 7 декември 2000, определи правата, които днес се признават от всички страни-членки на Европейския съюз и техните граждани.
Договорът от Маастрихт за пръв път изкова принципа на субсидиарност, който е основен за начина на работа на Европейския съюз. Той означава, че Европейският съюз и неговите институции предприемат действия само ако те са по-ефективни като действия на ЕС, отколкото на национално или местно равнище. Този принцип дава гаранции, че Европейският съюз няма ненужно да се меси в ежедневния живот на неговите граждани. Европейската идентичност е ценно предимство, което трябва да се съхранява: тя никога не трябва да се бърка с униформеното уеднаквяване – нещо, което европейците определено отхвърлят.
Информация от портала на ЕС "Europe"
http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm
Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.
Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.
Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на
Европейската комисия.
