Общ европейски пазар
Урок Шести
Цената на една необединена Европа би била непосилно висока
Честната свободна конкуренция на максимално голям пазар, а не плановата държавна икономика, е ключът за постигане на всеобщо благоденствие и просперитет
|
Европейско споразумение за асоцииране Европейското споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни-членки и Република България е подписано в Брюксел, Белгия, на 8 март 1993. Ратифицирано е със закон, приет от 36-то Народно събрание на 15 април 1993. Ратифицирано е от Европейския парламент на 27 октомври 1993. В сила е от 1 февруари 1995. Европейското споразумение осигурява основополагащата законова рамка за взаимоотношенията между Република България и ЕО, определя основата за техническата и финансова помощ от Общността, както и съответната рамка за подкрепа на постепенното интегриране на България в Съюза. предоставяне на услуги, както и развитие на политическия диалог. |
Член 2 от Римския договор, подписан през 1957, поставя следната цел пред Европейската икономическа общност (ЕИО): “Общността има за задача, чрез създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на обща политика или дейности да насърчава в рамките на Общността хармонично, балансирано и устойчиво развитие на стопанските дейности, високо равнище на заетост и социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока степен на конкурентноспособност и сближаване на икономическите показатели, високо равнище на защита и усъвършенстване на качеството на околната среда, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот, икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите-членки”.
За да се постигне горното, беше важно да се отворят границите, позволяващи на хора, стоки, услуги и капитали свободно да се предвижват в рамките на Общността, и в същото време да се установят общи солидарни политики и финансови инструменти за осъществяването им между страните-членки.
Изграждането на Общ пазар е декларирано политически като “завършено” на 1 януари 1993, но дори и тогава този сложен проект фактически не е напълно завършен.
Защо трябваше да минат повече от 40 години,
за бъде постигнат Общ пазар?
Още през юли 1968 са вдигнати митата и тарифните ограничения, но скоро пред изграждането на напълно функциониращ Общ пазар възникват ред усложнения, произтичащи от проблеми в хармонизиране на данъчните системи, както и в хармонизиране на разпоредбите, регулиращи придобиването и упражняването на професиите в различните страни-членки.
Двете петролни кризи от 1973 и 1980 допълнително усложняват процедурите и забавят графика на въвеждането на Общ пазар, създавайки предпоставки за рецесия и опити за възстановяване на правителствения протекционизъм на националните пазари.
1985 е ключова
за процеса на изграждането на Общ пазар.
Тогава председателят на Европейската комисия Жак Делор анонсира важен политически документ, т. нар. “Бяла книга за окончателно изграждане на вътрешния пазар”. Делор набляга на факта, че разширяващите се Общности имат потенциал да се превърнат в общ пазар, обединяващ повече от 300 милиона потребители. Той отчита и препятствията - установените технически бариери пред търговията, протектираните национално пазари на т. нар. държавни поръчки и много други. Според председателя на ЕК цената на тази неефективност или, както той я нарича, “цената на необединена Европа” е около 200 милиарда евро годишно.
"Бялата книга"
оказа отрезвяващо и в същото време политически мобилизиращо въздействие върху 12-те страни-членки на Общностите. През февруари 1986 те подписват важния Единен европейски акт, който установява конкретно разписание за осъществяването на над 270 стъпки, необходими за завършване на изграждането на Общ пазар. Тези действия отключват енергията на представителите на бизнеса, на профсъюзите, които относително скоро адаптират своите стратегии към новоустановяващите се правила на играта. Скоро и обикновените хора в страните-членки виждат ясно предимствата на общия пазар, изразени в способността им свободно да се придвижват, да живеят и да работят свободно, без ограничения.
Този своеобразен цикъл на непрекъснато увеличаване на свободата на мобилността, на конкурентността, на икономическия растеж става необратим. Постепенно физическите, фискалните и техническите бариери започват да падат една след друга. Разбира се, не във всички области напредъкът е толкова осезателен. Все още съществуват дебати или разногласия в по-чувствителните сфери за хармонизация като данъчното облагане на спестяванията или други.
В среда на свободно и не ограничавано придвижване на стоки, услуги, хора и капитали в рамките на единен пазар е важно наличието на разпоредби, които гарантират честната конкуренция.
Тези разпоредби се съдържат в Договора за Европейските общности. Като пример могат да се посочат клаузите в този договор, които забраняват всякакви икономически споразумения, които “по своята същност или резултат постигат избягване, намаляване или изопачаване на свободната конкуренция в рамките на Общия пазар” (член 81). Договорът още забранява: “Всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с монополно положение в рамките на Общия пазар или на значителна част от него” ( Член 82).
Европейската комисия е ключовата европейска институция, обезпечаваща спазването на тези правила. Тя може да налага наказания или глоби на всяка фирма в страна-членка на ЕС, която ги нарушава. Това се отнася и до действия, които ЕК може да предприеме срещу операции на фирми, външни за ЕС, но имащи отношение към Общия пазар и застрашаващи неговите правила. Комисията наблюдава и предоставянето на държавни помощи за определени индустрии или фирми, които могат да изопачат свободната конкуренция в рамките на Общия пазар.
В контекста на усилията си да обезпечи напълно безпрепятственото предвижване на работна сила в рамките на Съюза, Европейската комисия предприе наскоро допълнителни стъпки в това направление, включително и в посока на уеднаквяване на стандартите за получаване на дадено образование или придобиване на определена квалификация в различните страни-членки, така че те да се признават навсякъде. Разбира се, обединена Европа все още има доста работа за оптимизиране на механизмите на функциониране на Общия пазар.
Какво предстои?
Голяма част от богатството на ЕС идва от т. нар “икономика на услугите”, част от които са напълно либерализирани, но други се отварят по-бавно или мудно. Все пак са регистрирани значителни успехи. Например либерализацията на телекомуникационния сектор сваля значително цените на услугите. В края на 2001 цените на разговорите на дълги разстояния са спаднали с 45 % спрямо 1998. Постепенно са предприети стъпки и за създаване на единен пазар за природен газ и електричество с цел обезпечаване достъп на бизнеса и на домакинствата до различни производители на конкурентни цени. Всичко това обаче е твърде деликатен и продължителен процес, който крие още големи предизвикателства.
През ноември 2000 ЕК подлага на дебат един дискусионен документ (т. нар “Зелена книга”) относно Общата европейска енергийна политика, която да използва разнообразни и надеждни енергийни източници. Този дебат и взимането на решения в тази посока са навременни предвид тенденциите ЕС да увеличава зависимостта си от вносните енергийни източници, които са около 50% в момента. Целта е също до 2010 в ЕС делът на т. нар. “чисти” енергоизточници, които икономиката на ЕС използва, да стигне до 12%, спрямо сегашните 6%.
Транспортната политика е друго направление на бъдещо развитие. В момента около 50 % от стоките и около 80% от хората се транспортират с МПС, което е недостатъчно икономически ефективно, освен че вреди на околната среда. Целта е в бъдеще да се използват в много по-голяма степен ЖП и водният транспорт, което ще подобри и мобилността в рамките на Общия пазар. Но това изисква хармонизация на техническите стандарти и обезпечаване на свободен достъп на транспортните оператори до националните пазари на тези услуги. Проблеми съществуват и във въздушния транспорт. Всеки ден 25 000 самолета летят в небето на Европа. Това поставя на изпитание управлението на полетите на национално равнище и илюстрира нуждата от създаване на единна система за въздушен контрол, обезпечаваща “единно европейско небе”.
Договорът за ЕС признава важността на осигуряването на услуги, които националните пазари не могат да осигуряват сами. Всеки трябва да има свободен достъп до базовите услуги като водоснабдяване, електроснабдяване, здравни, транспортни или пощенски услуги и т. н. и то на приемливи цени, формирани на базата на свободната конкуренция. Този свободен достъп е ключов за европейското икономическо и социално сближаване. Работа на европейските институции е именно да гарантират това, обезпечавайки го законодателно и в същото време изпълнявайки надзорни и контролиращи функции. Целта е чрез всичките свои компетенции ЕС в рамките на добре функциониращ Общ пазар да осигури на своите граждани пространство на просперитет, благоденствие, икономически и социален напредък.
Информация от портала на ЕС "Europe"
http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm
Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.
Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.
Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на
Европейската комисия.
